Оливера Николова
Кучето с тъжния поглед
190 стр., 10 €
ISBN 978-619-235-217-2
Превод Мариян Петров
Роман
В калта, хаоса и жестокостта на Първата световна война един мъж губи всичко – родината си, свободата си и три от пръстите на дясната си ръка.
Станал военнопленник на бойното поле край Ниш, австриецът Алберт Гас е захвърлен в импровизираната „Болница на Британския червен кръст“ в Скопие. Сред непоносимата воня, стенанията на ранените и непрестанните ампутации без упойка той трябва да намери начин да оцелее – физически и психически.
В тази дяволска дупка съдбата го среща с доктор Ира Павловна Зошченко – загадъчна руска лекарка с поразителна интуиция, която вижда в него нещо повече от поредния дрипав пленник. Когато Алберт е изправен пред тежки обвинения в лагера, между двамата се заражда сложна психологическа игра, в която лоялността и тайните от миналото се преплитат.
Докато фронтът безмилостно се придвижва на юг, а лекари от цял свят се борят с недостига на лекарства и военните саботажи, единственото, което крепи разбитото сърце на Алберт, е един жив спомен. Споменът за Ал – неговото вярно куче с тъжен поглед, останало някъде край железопътните релси, което умее с кротостта си да избистря ума и да дава спасителна яснота за смисъла на живота.
Тази книга на Оливера Николова (1936–2024), първата дама на македонската литература, е дълбок, атмосферен и трогателен роман за оцеляването, човешкото падение и неочакваното спасение. История за това как в най-мрачните времена честността и тъгата могат да ни научат на нови неща и да ни предпазят от лудостта на света.
Отличена е с наградата „Роман на годината“ за 2019 г.