Издателство ИЗИДА

Шедьовърът "Братя" на Барт Муярт, спечелил Мемориалната награда "Астрид Линдгрен", бе представен на Алея на книгата от преводачката Анета Данчева-Манолова. Увлекателният разказ на доайена на превода от нидерландски предизвика голям интерес към книгата, разказваща за седем братя, най-малкият от които е самият автор. Прекласно четиво за всички възрасти.

Македонският писател Горян Петревски не успя да дойде за събитието на Алея на книгата в София (заради националния траур в РСМакедония), но романа му „Марта“ беше представен от преводача Мариян Петров и издателката Светлана Янчева. Благодарим за присъствието на изявени творци, както и на много хора, изкушени от литературата.
Очакваме Горян Петревски да гостува в България през октомври.

На 11 септември (събота) от 18:00 ч. в Литературния кът преводачката Анета Данчева-Манолова ще разкаже любопитни неща за „Братя“ – шедьовъра на белгийския фламандски писател Барт Муярт. Тази модерна класика за всички възрасти, преведена на повече от 20 езика, спечели най-голямата награда в света, присъждана за книги за деца и млади читатели – Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“.
Историята на седем братя – това е като в приказка. Най-малкият се оказва най-умен и най-голям късметлия. Такава е съдбата на един от най-значимите детски писатели – фламандецът Барт Муярт. Днес той е изключително популярен в международен мащаб, четен и обичан, както и многократно награждаван. Преведен е на повече от 20 езика. Негов кръстник е покойният крал на Белгия крал Бодуен и за това се споменава и в „Братя“.
Световната критика определя книгата като съкровищница от спомени за детството. Всеки ден от детството се превръща под перото на автора в съкровище – независимо дали построяването на пясъчен замък, или посещение на истинския крал, или пътуване на седемте братя на задната седалка, или коледното утро.

На 11 септември (събота) от 17:00 в шатра № 22 на фокус ще бъде романът „Мареси: Хрониките на Червеното абатство“ от финландската писателка Мария Турчаниноф - история за приятелство и оцеляване, за магия и чудеса, за страх и извисяване. Представя преводачката Галина Узунова.
Червеното абатство е преобърната версия на Атон/Света гора в Гърция. Преобърната, защото в романа на Турчаниноф това е остров, където на мъжете е забранено да стъпват там. Населен е само от жени, които владеят познание, недостъпно за останалите хора. 13 год. Мареси се озовава в Червеното абатство, за да се спаси от гладната зима, вилнееща из родните й земи. Но един ден на острова пристига Яй – красиво момиче с белези по гърба. Тя е избягала от дома си, за да се спаси от стъписваща жестокост. Видяла е как сестра й е била погребана жива от баща им, защото е разговаряла с млад мъж. Сега жените и момичетата от Червеното абатство трябва да използват цялото древно познание, за да се преборят с настъпващото зло, което иска да ги унищожи.
Мария Турчаниноф завършва философия в Гьотеборгския университет и специализира екология. 2014 г. е издадена книгата й „Мареси“, награда за литература – „Финландия“. Правата за филмовата екранизация са закупени от Film4. Турчаниноф е удостоена и с Шведската литературна награда YLE (2014) и Голямата награда на Шведския културен фонд (2017). Номинирана е за Наградата на Северния съвет, както и за най-престижната награда в света за литература за деца и млади читатели – Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“ (2018). Още 2 самостоятелни романа, които оформят фентъзи трилогията с общ идеен замисъл „Хрониките на Червеното абатство“. „Наондел“ и „Червената мантия“.

Заповядайте на "Алея на книгата" във Варна от 30.07 до 8.08! Ще видите най-новите издания на издателството, както и книгите, които се радват на най-голям читателски интерес.

Мария Пар, авторката на романа „Вафлено сърце“, любим и на децата у нас, написа разказ за коронавируса. Авторката разреши на българските си издатели от „Изида“ той да достигне безплатно онлайн до читателите в България, преводът е на Росица Цветанова.
„Новата Астрид Линдгрен“ – така определят Мария Пар, чиито книги са предпочитани от милиони деца по света и спечелиха най-големите награди за детска литература. На български излязоха всичките й романи. След „Вафлено сърце“ и продължението му „Вратарката и морето“ (награда „Бисерче вълшебно“ - любима книга на българските деца, 2019 г.) и „Туне Глимердал“ сега излезе и новата й книга – „Батко“, предназначена за по-малките (6-9 годишни). Книжарниците са затворени, но книгите на Мария Пар са достъпни за онлайн поръчки в Ozone.bg и Store.bg.
Най-новата й книга „Батко“ (издание на „Изида“, от днес може да се поръчва онлайн) разказва за момче, които си мечтае да има по-голям брат, който винаги да го взима със себе си на тренировките по футбол. Но дали всички големи братя са толкова внимателни и добри? А какво пък да се каже за тези деца, които имат просто една досадна по-малка сестра? Това е увлекателна история, която се чете с лекота и е придружена от красиви илюстрации, книга, създадена да вдъхновява децата и да ги накара да обикнат четенето.
Разказът „Короната е топка с бодли“ е написан по инициатива на Новонорвежкия културен център: „Сами заедно – коронавирусът и културата“. Дните до евентуалния край на извънредното положение оставят своя отпечатък върху съвремието ни и са голяма част от онова, което се говори и пише за днешния ден и за бъдещето. Хората на изкуството, журналистите и учените могат да кажат нещо значимо за този период, именно те са способни да обединяват, провокират, документират, нюансират и да ни дадат нови погледи към случващото се.

– Короната е топка с бодли – каза Оскар.
Той лежеше на долното легло и, както винаги, хленчеше.
– Короната е вирус – отбелязах аз.
– Прилича ми на топка с бодли – настоя Оскар.
– Да, но е вирус – отвърнах раздразнено и се зачудих дали всички седемгодишни хлапета са толкова глупави, или само моето братче се отличава като особено тъпо.

Оскар помълча точно колкото беше нужно, за да реша, че е заспал.
– Изглежда като топка с бодли, независимо какво казваш – заяви той.
Изстенах.
– Е, все едно. Можеш да му викаш и жаба с виме, ако щеш, само млъкни – казах му.
– Значи играем на нещо като народна топка, така ли, само дето е корона-топка? – попита той, изобщо не му се мълчеше.
Ако има нещо, с което Оскар да се гордее напоследък, то е, че най-после е научил правилата на народната топка. Дори дръзва да участва, когато играят и третокласници.
– Народна топка ли, тъпчо? Короната няма нищо общо с народната топка!
– Напротив, защото трябва да се пазим! Ако ни удари корона-топката, ще се заразим. Бам!
Олеле мале, помислих си. Вече наистина ми беше дошло до гуша от Оскар. Той и по принцип си е досадник, но сега от цяла седмица не бях виждал друг освен него и нашите, не можех да го трая! Толкова ли беше трудно просто да си легне и да заспи като нормалните хлапета?
– Има два отбора – натякваше Оскар изотдолу. – Онези с короната, и другите – без корона. Отборът с короната държи корона-топката. Или, не, те имат страшно много корона-топки. С бодли. Хиляди. И замерят с тях онези, които нямат корона.
Усетих го как мята корона-топки на игра там долу. Цялото легло се тресеше.
– Оскар! Спри! – извиках му. – Искам да спя.

Оскар обаче не спираше.
– Онези, които са улучени от корона-топка, трябва да преминат в заразения отбор. И тогава те също могат да започнат да замерят хората с корона-топки. Просто да мятат топки с бодли по другите и да улучват колкото се може повече от тях. Така в корона-отбора стават все повече и повече. Бам! Пляс! Бууум!

Седнах в леглото и се надвесих над ръба. Оскар, слабичкият ми по-малък брат, размахваше ръце и мяташе мними корона-топки от легнало положение, а пижамата му със Спайдърмен съвсем се беше намачкала.
– В корона-топката няма два отбора, Оскар.
– Оо, има – настоя той. – Точно затова трябва да внимаваме и да не се събираме с никого.
– Няма два отбора, глупчо – повторих му аз. – Отборът е един.
– Не – заяви Оскар.
– Напротив – не отстъпвах аз. – Това сме всички ние срещу короната.

Той най-после млъкна. Отново легнах и затворих очи.
– Нима всички са от един отбор? – попита той накрая, след като малкото му мозъче бе размишлявало дълго и старателно. Изстенах.
– Да, Оскар. Всички по целия свят са от един и същи отбор.
– Значи Меси и Роналдо са от един отбор, нещо такова ли?
Майко мила, какво точно не разбираше той?
– Да, Меси и Роналдо са от един отбор. Всъщност, и Лука Модрич и Еден Азар също. Всички футболисти по целия свят са от един отбор. Всички, Оскар. Ерна Сулберг1 е в този отбор и един милиард китайци, и всичките лекари по света, и полицията, и банковите обирджии дори. В един отбор са. И тираджиите, и хората в САЩ, и Путин, и Меркел, и мама, и бежанците от Сирия, и нашите съседи, и Агенцията по техническите въпроси, и наркотрафикантите, и всичките пожарникари по целия свят, и пилотите на хеликоптери, и Отбор Ингебригтсен2, и нашият крал. Всички останали крале и кралици също. И учителката ти, и всичките медицински сестри, и Маркус, и Мартин, и Ема, и ти, и аз, че и котката ни. Всички сме от един отбор. Схващаш ли?

Оскар мълчеше. Явно мислеше. Почти се бях унесъл в сън, когато се обади:
– Значи короната е сама в отбор, а?
– Да, Оскар. Короната е сама в отбор. А сега не може ли да спреш да мрънкаш и вече да заспиваш?

Чух го как оправи завивката си там долу.
– Да – отвърна ми и се прозя. – Сега вече мога да спя.

После заспа.

Превод Росица Цветанова

^{1 Норвежка политичка, министър-председател на Норвегия от 2013 г. насам. Б. пр.
2 Известно норвежко семейство със седем деца, три от които са елитни лекоатлети. Норвежката национална телевизия заснема документален сериал за тяхното ежедневие, излъчен в три сезона в периода 2016-2019 г. Б. пр.}
https://www.nynorsk.no/aleine-saman-korona-og-kulturen/maria-parr-korona-er-ein-ball-med-piggar/

Прекрасно представяне на Каролина Мерминга и романа й „Гръцкият лекар“ в клуб Книгата в София с участието на преводачката на книгата Здравка Михайлова. Събитието организирахме заедно със Сдружение Аристотел - културен мост. В представянето импулсивно се включи актьорът от Народния театър Стоян Алексиев, който прочете откъс от книгата.

Преводачът Красимир Проданов представи сборника с разкази "Тук сме" от Ян Балабан в Чешкия център. Сладкодумно и интересно разказа за Острава, града, където твори писателят, за пътя му в литературата и неповторимия му стил, превърнал го в най-големия майстор на разказа в Чехия.
„Тук сме“ е третата книга на големия чешки писател Ян Балабан, която излиза на български в издание на „Изида“. В нея има десет разказа, които са фини и красиви като дантела. А и колкото повече страници прелиства човек, толкова по-ясно си дава сметка, че пред него се разкрива една цялостна история, просто е нужно време да опознаем детайлите, да подредим пъзела.

Изключителна премиера на романа "Ервехе - книга за една майка" от Луан Старова, най-превеждания македонски писател днес, с преводи на повече от 20 езика. Уличните протести забавиха започването на събитието, но не попречиха на желаещите да дойдат, както и на ескорта на министъра на културата на Република Северна Македония Хусни Исмаили. Много почитатели на добрата литература препълниха МКИЦ, като мнозина останаха и прави по време на събитието, защото седящите места ен стигнаха за всички. Премиерата бе почетена от Н. Пр. посланик Марян Гьорчев, първия секретар на посолството на Косово Буяр Деску, посланици на балканските страни, дипломати, журналисти... Книгата бе представена от акад. Антон Дончев, искрени и силни думи каза преводачът Мариян Петров, а актьорът Георги Георгиев - Антика прочете откъси от книгата...

Нашумялата звезда на скандинавската литература Гюдрюн Скретинг пристигна в София, за да представи лично българското издание на романа си „Антон и други произшествия“, който провокира закостенелите родители и стана голям хит сред тийнейджърите.
Събитието се проведе в Мраморното фоайе на НДК в рамките на Международния литературен фестивал за деца и младежи.

Писателят Макис Цитас пристигна в София за премиерата на детската си книга „Бездомният Костас“. Той очарова малките ученици, дошли да се срещнат с него на Международния литературен фестивал за деца и младежи в НДК. В събитието участва и преводачката на книгата Здравка Михайлова, а водещ бе Красимир Проданов.

Премиера на книгата „Датските железници“ с участието на автора - Педер Фредерик Йенсен, преводача - Росица Цветанова. Актьорът Петър Русев прочете разкази от изданието. Сборникът е част от поредица, подкрепена от програма „Творческа Европа“.

В предразполагащата приятелска атмосфера на Чешкия център в София се състоя българската премиера на книгата „Картата на Анна“ в присъствието на автора й - Марек Шинделка, любимеца на младите читатели в Чехия.

Специалността „Балканистика“ на СУ „Св. Кл. Охридски“ организира много приятна, интелигентна и зареждаща премиера на романа „Отело, мавърът от Валона“ от албанския писател Бен Блуши. Чудесният превод е на доц. Екатерина Търпоманова. Събитието бе водено от доц. Русана Бейлери. Присъстваха посланици, дипломати, преподаватели, студенти, журналисти и почитатели на балканските литератури.

Заредена с много настроение вечер, посветена на българския превод на романа „Езерото“ от Бианка Белова. Пред пловдивската публика книгата представи преводачът Васил Самоковлиев. В НЧ „Шалом Алейхем“.

Янис Йоневс (р. 1980) идва в България, за да представи романа си „Йелгава 94“, роман за израстването, подобно на „Спасителят в ръжта“ на Селинджър. Книгата е големият латвийски хит през последните години, завоювал награди и читателски симпатии. В годината, в която Милен Русков спечели с „Възвишение“ Наградата за литература на Европейския съюз, същия приз получи и Янис Йоневс за романа си.
Успехът на книги като „Йелгава 94“, „Спасителят в ръжта“ на Селинджър и „Стъкленият похлупак“ на Силвия Плат се дължи на умението на авторите да изобразят отчаянието на подрастващите, което наглед няма някакви конкретни и осезаеми причини.
Книгата на Янис Йоневс е портрет на поколението от 90-те години на миналия век, което търси своята собствена идентичност и става фен на алтернативната култура. Това е трогателна история за младостта, когато всеки противостои на целия свят и се опитва да не стане „един от тях“. Но така ли става в крайна сметка? Възможно ли е да се спази това обещание?
Авторът съчетава в едно интимната изповед на един младеж (персонаж със същото име като автора и с немалко автобиографични черти) и реалистичния разказ за началото на втората независимост на Латвия.
1994-та е година на нещо ново за младите хора в градчето Йелгава. Героите тийнейджъри се увличат по хевиметъл. Следят световните топлисти, посещават всеки концерт. Дори и без пари, правят от невъзможното възможно, за да успеят да влязат в залата. Но не само музиката е техен приоритет. Алкохолът, цигарите и дрогата също са техни спътници.
Една мисъл не престава да преследва Янис, а именно, да основе своя група и тя да бъде първата в родния му град. Дали ще сбъдне мечтата си?

На първата премиера на „Езерото“ - в Кърджали, по чешка традиция с шампанско бе полят екземпляр от книгата. Романът на Бианка Белова спечели най-голямата награда в Чехия - „Магнезия литера“, както и Наградата за литература на Европейския съюз. На събитието, организирано от Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров” в НЧ „Обединение 1912”, преводачът Васил Самоковлиев и издателят представиха книгата, а бащата на писателката - Бечо Бечев, разказа за кърджалийските моменти от детството на Бианка и за израстването й като автор. Многото ангажименти в чужбина попречиха на писателката да присъства на това вълнуващо събитие, което събра интелектуалния елит в Кърджали.

Авторът на една от най-награждаваните чешки книги - „Поетът. Роман за Иван Блатни“, пристига в София. Срещата с Мартин Райнер и представянето на книгата ще бъде на 13 септември от 18 ч. в залата на Чешкия център. Събитието ще бъде модерирано от Красимир Проданов, преводач на романа. Гостуването му е със съдействието на Moravská zemská knihovna и CzechLit - České literární centrum.
„Поетът“ е носител на най-престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера“ в категория „Книга на годината“. Печели първо място и в популярната анкета на вестник „Лидове новини“ за книга на годината, както и литературната награда „Йозеф Шкворецки“.
Мартин Райнер (р. 1964) започва да събира материалите за „Поетът“ още в далечната 1986-а. Книгата обаче излиза едва през 2014-а или 24 години след смъртта на поета. Литературната критика я приема с възторг, романът се радва на отличен прием и сред читателите. Но книгата е много повече от мащабен разказ за един живот. Тя се впуска в голямата история, в драмата на миналия век, за да опише как историческите събития могат да повлияят всекидневието ни, но трудно могат да попречат на онова, което е решила за нас съдбата.
През 1948 г. млад мъж на име Иван Блатни взема решението на живота си – да избяга във Великобритания. А в родната си Чехия е повече от обичан – уважаван от литературната критика и обожаван от жените.
Действителната история на този реален човек е повече от удивителна. Признат за едно от най-големите дарования на чешката литература, Блатни потъва сякаш в неизвестното. И е смятан в продължение на няколко десетилетия просто за мъртъв.
Докато един ден не възкръсва за света благодарение на срещата си с една обикновена британска медицинска сестра.
Романът „Поетът“ пресъздава живота на Иван Блатни. Следва го по уличките на Бърно, открива го и на най-неочакваното място във Великобритания – психиатричните клиники, където той търси убежище... За да създаде свят, по-красив от реалния – в стихове.

Португалският писател Давид Машадо пристига за Пролетния базар на книгата, който тази година ще се проведе на площада пред НДК от 29. 05. до 3. 06. На 30 май от 18 ч. като част от културната програма на базара ще бъде срещата с Машадо и премиерата на българското издание на романа му „Средният индекс на щастие“, спечелил Наградата за литература на Европейския съюз. Гостуването на писателя се организира съвместно с института „Камойнш“.
Давид Машадо е автор на няколко успешни книги за възрастни и деца. Роден е в Лисабон през 1978 г. Книгите му са популярни в Португалия, добре приети са от критиците и печелят редица литературни награди. Издадени са и в Италия, Франция, Бразилия, Мароко и др.

Писателят акад. Антон Дончев произнесе прочувствено слово на премиерата на романа „Балканвавилонци“ от акад. Луан Старова, един от най-авторитетните македонски писатели и интелектуалци, заместник-председател на Македонската академия на науките и изкуствата. Събитието се проведе в Големия салон на БАН. За автора и книгата говориха председателят на МАНИ Таки Фити и председателят на БАН Юлиан Ревалски. Събитието бе водено от Васил Николов, заместник-председател на БАН. „Балканвавилонци“ е роман за балканската археология на знанието и самопознанието, дисекция на балканския дух. Откъс от книгата прочете преводачката Таня Попова. Сред присъстващите и изказали топли думи за автора бяха доц. д-р Екатерина Търпоманова, доц. д-р Русана Бейлери, проф. Атанас Раденски, преводачът Мариян Петров и писателят Алек Попов.

При пълна зала се състоя премиерата на българското издание на романа „Нидерландската дева“ от Маренте де Моор (превод Анета Данчева-Манолова). Присъстваха Н. пр. посланикът на Нидерландия Яп Вернер, големи български поети като Георги Константинов и Димитър Шопов, майстори на художествения превод като Иглика Василева, Аглика Маркова и Здравка Михайлова, преподаватели и почитатели на добрата литература.

Холандската писателка Маренте де Моор пристига в София за българската премиера на романа си „Нидерландската дева” (издание на „Изида”). Книгата е носител едновременно на Наградата на Европейския съюз за литература и най-престижната холандска награда АКО.
Премиерата на романа ще се състои на 26.10.2017 от 18:00 в залата на Чешки център, София.
Маренте де Моор (1972, Хага) е съвременна холандска писателка. Славистка по образование, след завършване на Амстердамския университет тя живее осем години в Русия, учи в театрална школа и е кореспондент на различни медии. След завръщането си в Холандия се установява в южния край на страната – в т.нар. пресечна точка на трите държави (Белгия, Холандия и Германия) – и работи като журналист, колумнист и редактор. Пише романи, разкази и публицистика. Дебютният й роман „Нарушителят” е високо оценен - освен заради таланта на младата авторка, и заради актуалната си тематика, свързана с източноевропейската емиграция. В творчеството й се съчетават северноевропейската сериозност, реализъм и прецизност и магията на славянската душевност. Въпреки сериозната историческа тематика, благодарение на емоционалната обагреност, въображението и талантливото перо на писателката, поднасящо всичко стилно и елегантно, книгите й се четат леко като романтична приказка.

В залата на Чешкия център се състоя премиерата на романа „Момиче, разпали огънчето“ от Мартин Шмаус. Модератор беше преводачът на книгата - Красимир Проданов, а за превода по време на събитието се погрижи Михаела Кузмова. Романът е включен в поредица на „Изида“, съфинансирана по програма „Творческа Европа“.

Един от хитовете на съвременната чешка проза – романът „Момиче, разпали огънчето”, излиза в превод на Красимир Проданов и издание на „Изида“. Авторът – Мартин Шмаус, пристига за нейната българска премиера. Събитието е на 27. 09. (сряда), от 18 ч., в залата на Чешкия център на ул. „Г. С. Раковски“ № 100.
„Момиче, разпали огънчето” получава името си от стара и прочувствена ромска песен. Именно музиката е онова, с което познаваме най-добре ромите... Затова и Мартин Шмаус превръща своята книга в песен – тъжна и на моменти заглъхваща, но въпреки всичко красива, завладяваща, запомняща се.
За да създаде своя роман, авторът прибягва до помощта на най-уважаваните специалисти по ромска култура в родината си. За отбелязване е обаче и един любопитен факт. В цялата книга всъщност думата ром се среща един-единствен път... Навсякъде другаде се използва наименованието циганин, оцветено в много тоналности и обогатявано в редица разновидности.
Книгата на Мартин Шмаус се превръща в сензация при излизането си в Чехия, като предизвиква и множество дискусии за културата на ромите и мястото им в обществото днес. Много от прочелите „Момиче, разпали огънчето” променят коренно отношението си към ромите, провокирани от емоционалната история на главния герой Андрейчо. Мартин Шмаус не скрива нито едно от уродливите явления, съпровождащи асимилацията на тази част от населението както в епохата на социализма, така и в наше време. Или както възкликва един от читателите на „Момиче, разпали огънчето”, „характерите ни – нашите и на циганите, са толкова различни, че когато се разберем едни други, това може да се нарече само по един начин, чудо!”
За отбелязване е, че авторът на тази книга – Мартин Шмаус, се изявява рядко на литературната сцена и от години е директор на болница в малко чешко градче.

Издателство „Изида” и гръцко-българско сдружение „Аристотел-Културен мост” направиха премиера на романа „Бог ми е свидетел” от гръцкия писател Макис Цитас, в присъствието на автора и преводача Здравка Михайлова. Книгата бе представена от литературния критик Йордан Ефтимов.

Атанас Раденски е един от най-успелите български учени в САЩ. Той е професор в университета Чапман в Ориндж, край Лос Анджелис. Раденски е първият български информатик, удостоен с научната степен доктор на математическите науки и първият, избран за професор по информатика в Софийския университет.
Раденски пристигна в България, за да представи лично романа си “На парти при президента”, издание на “Изида”. Без да е автобиографичен, в него се отразява голяма част от видяното от професора при сблъсъка на един български университетски преподавател с порядките в Америка. Книгата бе представена на Пролетния базар на книгата в НДК, имаше и премиера в Софийския университет. Прочутата калифорнийска импресионистка Карън Уинтърс е дала съгласие нейната картина “Градинско парти” да бъде използвана за корицата на романа.
Първите отзиви за романа са: «Много свеж и с чудесно чувство за хумор, достави ми истинско удоволствие.» «Книгата е на тема, която за мен е интересна, любопитна и вероятно вълнува много хора в чужбина и близките им в България... (Авторът има) богата култура и познания... за случващото се в България и в чужбина. Разказът... е забавен, написан с богат език, леко и увлекателно. Главният герой е интересна, многопланова личност с много положителни и не толкова положителни черти, които правят образа жив и симпатичен.»

Лоренсо Силва беше гост на Софийския международен литературен фестивал и взе участие в премиерата на криминалния си роман „Знакът на меридиана“, спечелил награда „Планета“. Модератор на разговора с него, състоял се в Мраморното фоайе на НДК, беше Анелия Каранова. Писателят разказа любопитни неща за това как страстта му към литературата се превръща в професия, за успеха си в испаноезичния свят, за отношението си към България. Той е чел „Под игото“ на Иван Вазов, а гувернантката на децата му е българка.

Лоренсо Силва, един от най-четените автори в днешна Испания, спечелил едновременно признанието на критиката и на милиони читатели, носител на трите най-големи испански литературни награди: „Планета“, „Надал“ и „Примавера“, пристига през декември, за да вземе участие в Софийския международен литературен фестивал, в рамките на Панаира на книгата. Всеки, който желае, може да присъства на срещата разговор с него на 12 декември (събота) в НДК, етаж 2, Мраморно фоайе, от 16 ч. Половин час преди това световнопризнатият писател ще дава автографи на намиращия се в близост щанд № 210, върху българското издание на криминалния си роман „Знакът на меридиана“ (изд. „Изида“, превод Румен Руменов и Стефка Петрова).
Романът е отличен през 2012 г. с „Планета“, наградата с най-голяма парична равностойност в света след Нобеловата и възлизаща на 600 000 евро. Ситуиран в съвременна Каталуния, „Знакът на меридиана“ разказва за общество, в което властват корупцията, мръсните пари и арогантни престъпници, а срещу тях се изправя един съвременен Дон Кихот, мечтаещ за справедливост и една невъзможна любов.
Лоренсо Силва е роден през 1966 г. в предградие на Мадрид. Завършил е право и в продължение на десет години работи като адвокат. Успоредно с това стартира и литературната му кариера. Още първите му книги са успешни и той обръща гръб на правото, за да се отдаде изцяло на литературата. По някои от книгите му са заснети филми. Освен че има голям пазарен успех, Силва е авторът, спечелил едновременно трите най-големи испански литературни награди. През 2000 г. получава „Надал“ за романа си „El alquimista impaciente“, през 2004 г. е удостоен с „Примавера“ за „Carta blanca“, а през 2012 г. печели „Планета“ за „Знакът на меридиана“ (2012). Изключителната си популярност дължи на полицейската си серия от 8 сюжетно самостоятелни романа с главен герой Рубен Бевилакуа. Любопитен, но красноречив за литературните им качества факт е, че два от тях му донасят най-големите литературни награди на Испания.

Повече от 1300 рецепти, съвети и идеи против всяка болка предлага новата книга на „Изида” - „Рецепти за здрав и дълъг живот“. Усъвършенствани от самия народ в продължение на столетия, рецептите в тази книга представят най-уникалната система за здраве – народната. Радка Христозова от с. Поповица повече от три десетилетия систематизира познанието на най-големите имена в народната медицина. Ползва всекидневно народната мъдрост – първо, заради собственото си здраве, а после и за да помогне на роднини, приятели, съседи, хиляди непознати.
Сега Радка повдига булото към това, което е научила. Предлага ни решение за всяка болка чрез отвари, чайове, мехлеми, компреси, пластири и какво ли още не.
Разделена удобно на глави в зависимост от органи, системи и заболявания, книгата, която ви предлагаме, включва:
- 1308 рецепти, съвети и идеи за собственото ни здраве
- Подробни предписания как да подготвяме сами лечебни мехлеми
- Специални дялове, посветени на болести на сърцето, на кръвоносната система, на ставите и много други
- Методи за подсилване на организма
- Указания за диагностициране по езика и зъбите
Използвайте навреме тази книга и тя ще ви помогне в трудна ситуация. Има силата да ви послужи и като източник на информация за живота на поколенията преди нас. Защото рецептите, които споделя Радка, се предават от поколение на поколение. Те са част от силата на българина да се справя сам с всяка трудност. Казват, това му е помогнало да оцелее.
И още нещо важно прави Радка – подрежда в отделен раздел мехлемите, на които се е научила. За разлика от повечето лечители днес, тя ви ги предоставя с една-единствена идея – да се погрижите за себе си. Това е и посланието й: Бъдете здрави!

Новият майстор на психологическия трилър се казва Торкил Дамхауг, бивш психиатър и настояща литературна звезда. Той се носи на гребена на скандинавската вълна, завзела върховете на топлистите за бестселъри навсякъде по света, и е сред водещите автори, наред с Том Егеланд, Стиг Ларшон, Томас Енгер, Йорген Бреке, Ян Гиу, Ю Несбьо и Курт Ауст. На български излиза първият му голям хит - романът „Погледът на Медуза“ (издание на „Изида“).
„Погледът на Медуза“ утвърждава Торкил Дамхауг като водещ автор в Nordic noir - скандинавския черен роман. Основавайки се на опита си като психиатър, той създава сложни и правдоподобни герои, които остават дълго време в съзнанието на читателя - като хора, които действително познава и харесва или не харесва. Загадките в романа са на много нива и е много трудно да се отгатне кой е убиецът. Затова критиците наричат „Погледът на Медуза“ пристрастяващ трилър - така обсебва читателя, че той трудно може да го остави, докато не го изчете докрай.
Дамхауг пише не просто криминален роман, а качествена литература с превъзходен стил и интересни препратки към други произведения на изкуството, а в случая с „Погледът на Медуза“ - и със старогръцката митология и астрономията.

След като оглави класациите за най-продавани книги в скандинавските страни, уникалният роман на норвежеца Йорген Бреке „Където злото властва“ триумфира в 14 страни по света и се превърна в международен бестселър № 1. Българският превод на книгата излиза в издание на „Изида“.
Оригиналният трилър хвърля мост между „Мълчанието на агнетата“ на Томас Харис и романите на Дан Браун и Том Егеланд, но предлага неизпитвани досега тръпки за почитателите на романа на напрежението.
„Където злото властва“ несъмнено е оригинален трилър, какъвто досега не сте чели, сливащ исторически загадки, непозволени анатомични проучвания и съвременна криминалистика. Романът изважда на преден план двуострото човешко любопитство, което води някои хора към гениални открития, а други - към брутални престъпления.

Най-напред дойде бурята, която пречисти атмосферата на София и остави въздуха да блести свеж, фин и кристално чист, каквото беше самото събитие - представяне на книгата „Дърветата на Самотраки” на писателката от новата вълна българи, завръщащи се от чужбина, Стефи Недевска. Пишеща едновременно на два езика български и английски в стил, който няма предшественик в литературата у нас, Стефи Недевска е явление на книжния пазар, продукт на модерно и проактивно мислене на издателския екип на „Изида”. Както редакторът Красимир Проданов отбелязва, Стефи пише на език, който е лишен от предразсъдъците и обремененостите на българската литература може би, защото не е от писателските среди, а човек, който сбъдва мечтите си. Книгата с дванадесет къси разказа и островни приключения прокарва нов жанр в нашата литература, а може би и в световната съкровищница- тази на женската магическа проза, в която хармонично съжителстват английския хумор и южняшката чувственост на писателката с две родини. „Октопод с доматен сос”, „На Фернандо му е много криво сутрин”, „Аз съм Фея”, „Обявата”,”В търсене на Великата майка” др. са истории бижу, които съдейки по зачетените глави в страниците още на премиерата, са поели своя път не пеша, а оборудвани с ракета.
Самата Стефи подчертава, че основното послание е промяната като истинска природа на живота, която трансформира, обогатява и преобразува реалността ни. Дванадесетте къси разказа на книгата с островни приключения въвеждат в един свят на женска магическа реалност, където границата между измислицата е толкова фина и неуловима, че четящият може лесно преминава през нея и в огледалото за обратно виждане възпириеме себе си и своите странности по забавен начин. Разкази ли са това или приказки, книга-фея или книга-гуру, какво се случва с тези, които книгата докосва, сред които, съдейки по премиерите, има забележително много млади хора, тепърва ще пишем историята. В предговора обещаващо четем: „Всеки, която се докосне до тази книга по свой начин е дочакал деня.” А денят-това е денят на промяната, когато животът започва отново.

„Като се зачетох в „Дърветата на Самотраки” не можах да оставя книгата до последната страница, а по принцип ми е трудно да се концентрирам и книгите ги чета с прекъсвания. Всички герои като живи ми се представиха, сякаш бях потънала в някаква друга реалност. Така не съм се смяла от години. А последният разказ „Любов” ме разтърси здраво и преземи обратно. Това, което изпитах накрая бе, защо са само 12 разказа?” Рене-Мари Тодорова, писател и поет

“Аз чета много и последният път, в който съм се впечатлила толкова беше в детството ми, когато за първи път прочетох Чехов. Това е Чехов на 21 век! Единственият недостатък на книгата е, че разказите са толкова малко! Те са закачливи и ефирни с онзи премерен усет за стимул и просветление, като при това оставят читателят сам да се впуска във въорбъжението си. А отвореността на финала е венецът от дафинови листа. През цялото време читателят е воден за ръчичка и в един момент пуснат, оставен сам, но дори и тогава, след последната точка пак автор и читател остават свързани. Пиши, пиши, пиши повече!” Стефана Антонополу, арт дилър

„Това е вторият български автор, който пише за гръцки остров. Първият е Димитър Димов, писал за о. Тасос.” В. Сапунджиев, журналист и от същия:

„Днес няма да ходя по жени, защото си имам четиво за през нощта.”

„Аз съм счетоводител и съм фея, но се казвам Елизабета и искам да съм само фея.” - от публиката след прочита на разказа „Аз съм Фея”
„А как е мъжкото на фея- фей ли? Значи и аз съм Фей!” - въпрос от публиката

„Тези разкази са готови филми. Трябва да ги превърнете в сценарий. Българското кино има глад за хубави, свежи истории. Всичките 12 са 12 нови филма, а и неслучайно премиерата е в кино Г8.” реплика от публиката на работещ в киноцентъра

„Толкова не съм се смяла в живота си, колкото като прочетох „Аз съм Фея”- Зоя Иванова, лекар

„Наистина много се радвам, че бях на представянето на книгата в София. Всичко беше направено с изискан вкус и имаше прекрасни хора и атмосфера. Пишеш толкова живо и образно, че усещам героите ти като живи и почти идентични с мен. Марина с кафявите джапанки на розови цветчета се моли да мине кола, която сама да и предложи да я закара - колко е важно да знаем точно какво искаме и как да си го пожелаем :-) ... същото го виждам и в Обявата. Като затворих книгата ми се искаше да има още разкази. А в главата ми все още седи октопода с доматен сос :-) - представям си колко е вкусно, споделено с приятели вечер на брега на морето...Героите ти търсят Любовта, така както всички ние го правим, тичаме нагоре-надолу по света, търсим...а накрая откриваме колко близо е до нас. Спомням си сега един мой сън - сънувах, че с големи букви /както съм гледала на хълм надписа Холивуд / е написано - ЛЮБОВТА Е ЕНЕРГИЯТА, КОЯТО ДВИЖИ СВЕТА.
Мислех си колко интересно ще е, ако Дарина Янева освен прекрасната корица, нарисува като илюстрации в книгата например вратата калинка в полето, октопода в доматен сос или храма на Богинята. Желая по-нататъшни творчески успехи и представяния на книгата по света!” Рени Спасова

„След прекрасното представяне на книгата „Дърветата на Самотраки” в София мога да споделя, че прочетох и трите книги (вкл. „Приказка за сърцето” и „Разговор за сърцето”) на един дъх. Те са синтез на търсенията ми от 2012 до 2014 г. Аз отделих 3 години от живота си, а тук всичко на едно място събрано! Също така разбрах какъв трябва да е подходът ни относно предавания по телевизията или конфликтни ситуации от ежедневието. Смятам, че новата творба по непринуден начин насочва вниманието ни към истини от живота и ни подканя да донапишем историята, защото от всеки и всички зависи щастливия край! Благодаря още веднъж! Благодаря и за астропрогнозите, които не само по мое мнение се отличават с голяма точност и яснота.” Хриси Ангелова

ПРИЯТЕЛ за ВАКАНЦИЯТА е помагало, предназначено за децата, които завършват първи клас. Помага им да затвърдят наученото, а заедно с това да се подготвят за новите неща, които ги очакват в училище наесен.
Това помагало обаче е преди всичко именно ПРИЯТЕЛ за ВАКАНЦИЯТА. То е пъстра разходка в света на приказките, запознава децата с любими на няколко поколения герои. Превръща цифрите и смятането в игра, а заедно с това предлага простички идеи, които да развиват сръчността и да отключат творческите способности.
Твоят ПРИЯТЕЛ за ВАКАНЦИЯТА те очаква... Започва нашето пътешествие, изпълнено с игри. Разтвори тази книжка и ваканцията наистина ще е интересна!
Включва текстове, задачи и упражнения по български език, роден край, математика, домашен бит и техника, изобразително изкуство, безопасност на движението, подходящи за затвърждаване на наученото в първи клас и като подготовка за втори клас.

Нов превод на безсмъртната магична приказка на Сент-Екзюпери бе издаден от "Изида". Той е включен в поредицата на издателството, представяща забележителни творби на детската литература, като "Рибарят и неговата душа" на Оскар Уайлд, "Вафлено сърце" и "Туне Глимердал" на младата скандинавска звезда Мария Пар, обявявана за "новата Астрид Линдгрен".
Изданието е с оригиналните цветни илюстрации на автора. Новият превод е дело на великолепния преводач Румен Руменов, който е претворил на български много емблематични творби на френската и испанската класика, както и модерни произведения.
Създадена преди 72 години, тази магична приказка продължава да вълнува. Според едно изследване „Малкият принц” е най-превежданата книга след Библията – на общо близо 200 езика и диалекта. Продадени са повече от 80 млн. копия в цял свят.
Неотделима част от тази приказка са рисунките на самия писател. Създадени по време на боевете с нацистите през Втората световна война, те запечатват образа на момчето, тръгнало да пътува през Космоса и открило нашата планета.
По безсмъртната история на Антоан дьо Сент-Екзюпери са създадени няколко филма, мюзикъл, анимационен сериал.

Мария Пар, най-новата звезда в детската литература и наричана "новата Астрид Линдгрен", даде специално интервю на нашите сътрудници Красимир Проданов и Деница Дабижева. То е по повод излизането на български на нейния роман "Туне Глимердал" - историята на едно палаво момиче.
Писателката обеща да гостува в България, но сега е възпрепятствана заради грижите за малката си дъщеричка. Вероятно през 2015/2016 г. тя ще се срещне с все по-нарастващата си публика от почитатели у нас.

В галерия "Класика" се състоя премиерата на новата поетична книга "С перо от ангел" на Мария Романова - изключително скромен, но талантлив творец. Книгата бе представена от редактора - Маргарита Петкова, а авторката прочете специално подбрани стихове от изданието, а за финал - съвсем нови творби, мост към следващата книга.

Един от най-обещаващите млади чешки писатели - Марек Шинделка, гостува в България по покана на Чешкия културен център. Издателство "Изида" притежава правата за издаване на най-успешната му книга - "Остани с нас", която спечели "Магнезия литера", най-авторитетната литературна награда в Чехия. Тъй като Шинделка е носител и на други литературни награди, студенти бохемисти от СУ "Св. Климент Охридски" го попитаха какво са за него литературните отличия. "Ще излъжа, ако кажа, че не им се радвам. Те са доказателство за литературното качество на книгите ми. Наградите много помагат. Те изкараха на светло книгите ми и повече читатели ги забелязаха. Когато получих първата си награда, веднага започнаха да ме следят и критиката, и медиите. Но за мен по-важно е писането да ми носи по-скоро удоволствие, отколкото популярност. Не трябва да се любуваш на текстовете си, а да си първият им критик" - каза младият автор.
След поетичния си дебют ("В стиховете ми има повече преживени случки, отколкото поезия") Марек Шинделка написва експерименталния си роман "Грешка", превърнат след това и в комикс. Но вече той не е писателят, който пише за детството си. Променени са стилът му и темите. Сега повече го интересуват съвременните проблеми и механизмът на взаимоотношенията между хората. Това се вижда в книгата му "Остани с нас". Българското й издание е планирано за 2015 г.

Дебютът на известната поетеса Романьола Мирославова в жанра на романа провокира голям интерес и любопитство сред читателите и събра най-многобройна публика от събитията, включени в програмата на "Алея на книгата" в столицата. Издателката Светлана Янчева представи авторката като творец с многостранен талант - автор на 16 поетични книги, на разкази и пиеси, на книги за деца, превеждана на различни езици, носител на награди от литературни конкурси в България и по света, в това число и на Наградата за детска литература на Съюза на българските писатели. Най-новата й книга - романът "Плашилото", спечели конкурс на Министерство на културата.
Висока оценка за произведението дадоха редакторката на книгата Донка Петрунова и рецензентката проф. Лозинка Йорданова. "На един поет, който обича да витае в облаците, понякога му е позволено да си развихри въображението. Така е и в този роман - една невероятна история, в която мъртвецът разказва на журналиста своя живот, с всичките перипетии, през които е минал. В България има нужда от такива книги, защото напоследък всички забелязваме тревогата на много писатели, че чалгата навлиза в литературата. Затова има повече нужда от такива книги. Поздравявам издателката, че публикува този роман. Поздравления и за художественото оформление - много хубава, много въздействаща корица. Мисля, че тя ще привлече читателите, а след това - когато си купят книгата, съм сигурна, че няма да я оставят. От сърце поздравявам Романьола и й пожелавам следващ творчески успех!" - каза Донка Петрунова.
Дълго време след официалното представяне Романьола Мирославова получаваше цветя и раздаваше автографи върху романа „Плашилото”.

Новата поетична книга на д-р Васил Чавдаров "По ръба на два свята" (изд. на "Изида") бе представена в родния му град Бяла Слатина. Събраха се много представители на медиите, на местната власт и много почитатели на поета психиатър. Домакин на премиерата бе Валентина Бобойчева, главен библиотекар в местното читалище.
ВАСИЛ ЧАВДАРОВ е роден през 1963 г. в с. Галиче, Врачанска област. Завършил е медицина във Висш медицински институт гр. Плевен ( сега Медицински университет) и факултативно журналистика. Бивш директор на Държавната психиатрична болница край с. Карлуково. От 2011 г. работи в Република Франция като психиатър и психотерапевт. Публикувал е свои стихове в над 30 издания на централния литературен и периодичен печат, както и в електронни издания. Превежда от френски език. Автор е и на поетичните книги:“Монолог на един простосмъртен“(1993), “Мелачка на мозъци“(2000), “Разни светове“(2003) и „Другият в мен“(2007).
Член е на Международния клуб на писателите-лекари, на Съюза на българските журналисти и на Дружеството на писателите в гр. Враца.
Редактор на новата му книга е Романьола Мирославова.

Заповядайте на премиерата на първата поетична книга на Димитър Карагеоргиев „Убийцата любов“

18 юни 2014 г. (сряда), 18 ч., клуб „Алкохол“, Столична библиотека, площад „Славейков“
Вход свободен


Димитър Карагеоргиев e поет, прозаик и преводач, печелил награди за поетичните си преводи. „Убийцата любов” е първата му поетична книга, родена от романтичен импулс и представляваща единна цялост. Това е историята на една любов, довела до раздяла, но и съхранила надеждата. В нея отекват както лично преживени чувства, така и мотиви от любимите автори на поета – Сергей Есенин и Михаил Булгаков.

Излезе нова книга на Оскар Уайлд – „Рибарят и неговата душа”, която представя великия писател в най-добрата му форма – чрез авторовите му приказки, които могат да се четат с еднакво удоволствие и от деца, и от възрастни. Освен изучаваните в училище приказки, в книгата влизат и непопулярни произведения, които са истински шедьоври.
Изданието е илюстрирано от талантливия млад художник Йордан Терзийски. Той е завършил „Графика” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, участвал в различни изложби, със самостоятелна изложба в Регенсбург (Германия), както и множество участия в графити и street art фестивали. От няколко години прави илюстрации за книги, уеб сайтове, игри, списания, комикси и др.

На 24 години Мария Пар се превръща в звезда на скандинавския литературен небосклон с романа си за деца „Вафлено сърце”, който тези дни излезе в превод на български в издание на „Изида”. С нея младата норвежка писателка е титулувана от критици и читатели като „новата Астрид Линдгрен”, а книгата й е определяна като истинско събитие в съвременната литература за деца, преведена е на десетки езици по света, филмирана е и й спечелва едни от най-големите награди за детска литература.
Още като малка, Мария Пар проявява разказваческия си талант, като държи братята и сестрите си до късно през нощта, разказвайки им приказките, които съчинява сама. В училище започва да пише разкази, а след това завършва скандинавски езици и литература в университета в Берген. Тогава, като студентка, тя написва първата си книга – „Вафлено сърце”.
В много страни като Норвегия, Германия, Русия и Чехия книгата се е превърнала в любимо детско четиво.
Българското издание излиза с прекрасните оригинални илюстрации на Бу Гаустад.
До края на годината в превод на български ще излезе и вторият роман за деца на Мария Пар – „Тонйе Глимердал”.
С двете си книги писателката спечелва много литературни отличия, сред които са престижните Brage Prize (най-голямата награда за литература в Норвегия, по името на бог Браги, скандинавското съответствие на древногръцкия Аполон), Silbernen Griffel и на „Ди Цайт” в Германия, Prix Sorcière във Франция и др.

С изданието на "Изида" „Весталка, неразбулена мечта” се отбелязва 145-годишнината от рождението на Мара Белчева, една от най-значимите български поетеси.
Съдбата й е трагична, защото Мара е обречена два пъти да скърби за мъжете, които бележат жизнения й път. На двадесет и три години тя става вдовица – съпругът й Христо Белчев (финансов министър на Стамболов) е убит. Това е голяма трагедия за нея и всички са покъртени от мъката й. Дворцовите ухажори, сред които е и княз Фердинанд, се мобилизират, но нямат успех. Когато Мара свързва живота и творчеството си с поета Пенчо Славейков, отново й е съдено да изживее същата трагедия и да се прости с любимия си.
Книгата включва нейната лирика.
С могъщ талант, изключителна в жизнените си и творческите си изяви, тя е един от стълбовете на българската поезия. За съжаление обаче тя не е достатъчно позната на съвременния читател – не се учи в училище, не е издавана достатъчно, за да може да попадне в полезрението на изкушения от поетическото слово ценител. Изданието цели да реабилитира такъв значим поет като Мара Белчева пред днешната читателска публика и културна общественост. „Весталка, неразбулена мечта” събира голяма част от поетическото творчество на Мара Белчева. Приживе тя издава три поетични книги: „На прага стъпки”, 1918; „Сонети”, 1925; „Избрани песни”, 1931. След това публикува още стихове в печата, но не ги събира в отделна книга. Върху това литературно наследство стъпва изданието на изд. „Изида”. В него влизат поетически творби, някои от които не са се срещали с българския читател 80 години.
Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата.

След поредиците за вампири, ангели и демони «Дарба за един милион долара» е новият хит за млади (по възраст и по дух) читатели. На български излиза в издание на «Изида».
Авторът – Иън Сомърс, живее е в Дъблин и работи като графичен дизайнер. «Дарба за един милион долара» е първият му роман, който неочаквано се превръща в бестселър. «Дебют на талантлив автор» - така го определят критиците, а някои го наричат и «Спасителят в ръжта» за новото поколение». Успехът, разбира се, подтиква раждането на продължение – втора книга със заглавие «Истинската дарба», бележеща завръщането на Рос Бентли.
«Дарба за един милион долара» е динамичен трилър с модерна визия за жанра, в коятосе отразяват вече съществуващите в реалността технологии, както и силата на социалните медии в интернет пространството. Когато завесата се вдига, ние се сблъскваме с един свят, подобен на нашия собствен, но и шокиращо различен. Съществуването на такива дарби е реалност през вековното съществуване на човечеството и авторът привежда не един пример.
Романът печели както със задъхания си екшън стил, така и със забавната ирония в речта на героя и черното му чувство за хумор. Именно затова немалкото страници на книгата се поглъщат буквално за часове.

Излезе уникално издание в две книжни тела: фототипно издание на неизвестната поетична творба на Гео Милев „Панахида за Яворов” и изследване към него, наречено „Култът „Яворов”, на изтъкнатата литературна изследователка Катя Зографова. Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата. Премиерата му беше по време на Националните поетични празници „Яворови дни” в Поморие. Изданието бе представено от известния яворовед проф. Михаил Неделчев. В „Култът „Яворов” Катя Зографова изследва раждането и трансформациите на култа към големия български поет с трагична съдба. Книгата включва и проникновен критически анализ на „Панихида за Яворов” – уникалната поетична творба на Гео Милев. Според авторката тя е връх в култа „Яворов”. Изследването на Катя Зографова е в комплект с фототипното издание на „Панихида за Яворов” на Гео Милев (с изящна черна корица със сребърен надпис), поема на екстаза, текст-провокация в новаторско книжно тяло, избликнала у пламенния млад поет непосредствено след трагичната смърт на Яворов. Писана е през 1914 в Лайпциг, но досега остава сред неизвестната част от творческото наследство на Гео Милев и тепърва ще бъде преоткрита.

На страниците на романите си досега Анна Данилова е „убила” над 300 човека. Преди да започне да пише, е работила като журналист и е имала източници в управлението на милицията. Около нея често е имало и любопитни мистични истории. Например: „Веднъж в Русия имах нужда от майстор, който да ми постави плочки в кухнята, и майка ми препоръча един син на нейна съседка. Той дойде и започна да работи. Исках да му направя чай, но той си донесе негов – много силен чай, чефир. А такъв пият хората в затвора. Тогава забелязах и татуировки по ръцете му. Направо ме хвана страх: Какъв майстор ми е пратила майка ми! Събрах смелост и го попитах дали е бил в затвора. И той ми каза, че е лежал 15 години за убийства. За убийства! Не за едно убийство! Разказа ми, че първия път убил свой познат в пиянска. После в затвора пак му се наложило да убива. Нали в затворите има групировки сред бандитите, които лежат там. Той разбрал, че от противникова групировка планират да го убият. За да им се противопостави, скрил една игла за плетене в ръкава на куртката си. Разбрал кой е човекът, който трябвало да го убие през нощта, тръгнал след него и го наръгал с иглата право в стомаха. Каза ми, че тя влязла като в масло. Наръганият веднага умрял. И така на моя майстор му удължили присъдата. Когато излязъл от затвора, не могъл да си намери работа. Та майка му се примолила на моята да му намери нещо и тя ми го пратила на мен. Година след като ми постави плочките, разбрах, че е бил натопен в някакъв обир, отново са го вкарали в затвора и там е умрял. И в деня, когато е умрял, всичките плочки, които беше сложил той, изпопадаха от стените в кухнята ми. Ето това е мистика!”
Има и шокиращи случаи от живота, които са пренесени в романите й. „Такъв например е един случай, за който научих от адвокат, който е работил като следовател в Рига. Един мъж съобщил, че жена му е изчезнала. Започнало разследване. Била открита само една тока от колана й. Накрая се оказало, че самият той я убил, като я разтворил в киселина. Сигурно толкова много я е „обичал”, че е успял да намери толкова много киселина.”`